Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам
вести далечни и знак,
и ще чувам часовника само да трака
в леснодостъпния мрак.
А студът ще краде до последния спомен
дързък, а аз мълчешком
ще се свия в забрава под тежкия ромон,
сбъркала спомена с дом. ...