КОЙ
Кой ни накара да сложим решетки
по прозорците
и по вратите?
Кой разполага със нашите сметки
и днес заплашва ни със „борците”?
Как обедняхме?
И кой скри ни хляба,
за да ни го продава „на черно”?
Кой в домовете ни влиза и граби
пладнешки
и във доби вечерни?
Кой ни наплаши,
та да не смеем
да се погледнем
дори в очите?
Кой беше вятърът,
който отвея
и надеждите ни,
и мечтите...?
Кой, кой бе този – със думите голи
по площадите,
със знамената...?
Кой взе ни вярата и защо ли
още ни гази по рамената...?
Кой кара майките с ужас да смятат
как днес децата си да изхранят?
Кой ни приспада от всяка заплата,
а богатеят „люде избрани”...?
Даже по улиците сме зад решетки!
Вече не гледаме и към небето!
Нямаме цар, а и Бог се отметна...
Кой ще пожали душите ни клети...!
1989-2009
© Георги Ванчев All rights reserved.
Поздравления за поредния ти силен стих!