Кой кого прецака
Генка Богданова, Ямбол
І.ГРАЖДАНКАТА ЗАРА:
Да ви се представя, Зара!
Често ходя на пазара
да си купя зеле, лук –
хубав, пресен зеленчук,
плодове и сладки дини,
расли в селските градини.
Е, пред вас не ще да крия,
славя се като „пинтия”.
Не съм с пръстчета широки,
търся аз безплатни стоки,
но на качество държа.
Мразя с хитрост и лъжа
селянки да ми продават
зеленчуци що не стават
и за селските прасета,
или някакви ментета.
И девиз си имам даже:
„По-добре да се облажа,
ако може без да плащам!”
Тъй, че разговор подхващам
с продавачка на сергия,
забрадена със шамия
и надълго – нашироко
хваля цялата ѝ стока.
После питам за децата,
дали радват ѝ душата,
за свекървата проклета,
дето трови ѝ сърцето….
Ръся и похвали щедро
и ѝ се усмихвам ведро.
Щом спечеля ѝ сърцето,
вадя вместо портмонето,
аз торбата си дълбока
и я пълня с прясна стока.
Време дойде ли да плащам
друга песен аз подхващам,
бъркам ужким за парите,
и се хващам за гърдите,
после писвам до звездите:
– Боже, де са ми парите?
Ах, разбойници проклети,
нека съхнат ви ръцете!
До стотинка ме обрали!
Боже, кой ще ме пожали?
Нямам и стотинка вече,
а кварталът е далече,
вкъщи старата си леля
болна гледам на постеля.
Как ще сготвя супа топла?...
Слуша жалните ми „вопли”
простодушната женица,
па протегне ми десница,
със монети за трамвая
и нали сълзи не трае
подаде ми и торбата
да помогне във „бедата”
„Трогната” ръка целувам,
на нещастна се преструвам,
после бързо със торбата
аз се скривам сред тълпата.
Утре, в другия пазар,
ще приложа трикът стар.
ІІ.СЕЛЯНКАТА ТАНА:
Вчера тръгнах към пазара
с нашата комшийка Мара
и със сватята ѝ Гичка,
щото в тяхната количка
натоварих мойта стока -
бяхме все в една посока.
С дружки лесно се пътува.
Мара взе да ни хортува:
– Дружки, вчера отзарана
на пазара кражба стана.
На една жена любезна
портмонето ѝ изчезна.
Тъкмо теглех зеле прясно
разпищя се тя ужасно,
чак уплаших се, сестрици.
Взели всичките парици
и трамвайните билети
пустите крадци проклети…
Гражданката съжалих,
зеленчук ѝ подарих.
Гичка се разкиска там:
- Маро, станахме за срам!
Тя и мен преметна яко,
аз пък подарих ѝ мляко,
прясна сирене, извара
за болната ѝ леля стара.
И на мен ми кипна келя:
– Аз се блъскам във Обеля
да посея, да копая,
за да нахрантутя тая!
И пари ѝ дадох даже,
нека Бог да ме накаже!
И на мен се случи случка,
изигра ме тази кучка!
Вярно, че съм в село расла,
но не съм в ливада пасла.
На маймуна ще ме прави?
Де ги ди, шамари здрави!
Аз фасонът ѝ се смажа,
как се лъже ще ѝ кажа,
ама тъй, че да запомни
дълго селянките скромни!
Щом измамата разкрихме
с Мара ний се съюзихме
тази крадла да накажем
и фасона ѝ да смажем.
А на следващият ден
на пазара срещу мен
тя се появи отсреща!
Кипна ми кръвта гореща,
но да се владея зная –
за разплата иде края.
Спря на крайната сергия
при комшията Илия.
Зеленчука заоглежда
и похвали занарежда…
От чудесната му стока
пълни пак торба дълбока.
Но преди да се зажали,
че крадци са я обрали
тихо аз се приближих
номер гадничък ѝ свих.
В чантата ѝ пръстен пуснах
и като заклана писнах:
– Помощ! Тая ме окраде!
Ох, душата ми изяде!
Сви ми пръстена венчален
до кантара ми оставен.
Тя се дърпа, аз я стискам
и като заклана пискам.
Дотърча при нас и Мара,
Гицка полицай докара.
А онази пребледняла,
вика като полудяла:
– Аз съм гражданка известна
и почтена съм, и честна!...
– Значи честна е „горката”
пък ми присвои халката!
Време беше за разплата.
Мара дръпна – торбата,
даде я на полицая.
А коконата се смая
щом пред погледа му свъсен
появи се моя пръстен.
Като риба се замята
с белезниците „горката”.
Гледам, цялата трепери.
Масторът си май намери?!
Полицаят я подкара,
а пък ние с Гичка, с Мара.
с вече празната количка
в село се прибрахме всички.
Запомнете го от мен:
има, има Видовден!
© Генка Богданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, Пепи, нашата хитра Лисана, този път падна с двата крака в капана
-
Хахахааа....разсмя ме от сърце пак, Гени! Има ги и такива хитруши, все още, но ето че си намират майстора. Поздрави!
-
Да, Ани, всеки си намира майстора и за всеки хитрец има Видов ден! Благодаря, че беше с моите героини!
-
Радвам се,че съм помогнала за добпрото настроение, Люси!
-
Има Видов ден, да! -
😊 Усмихна ме рано рано Генче. 💐
-
Добро утро, мили момичета и Благодаря ,че рано-рано ме посетихте! Надявам се да започнем седмицата с добро настроение и с едно на ум - наоколо щъкат подобни мошеници, които се опитват да живеят на гърба на производителите на блага.
-
Всеки си намира майстора рано или късно Благодаря за усмивките рано сутринта!
-
Намери си майстора най-накрая. Лъжата пред селянките не минава и наказание заслужава. Поздрави! Браво!
-
Благодаря за настроението и поуките! Майстор си на такъв типпоезия!
-
Смешка с поука. Приятно четиво! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
