Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите,
по дува̀рите никне трева.
Там отдавна не е вече същото –
дом, градина, любов и деца.
Само вятър наднича в комините
сякаш търси сродна душа,
по̀мни време… отдавна отминало –
топли вечери, смях, доброта. ...