Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.
Вятър на снопи го хвърля ритмично.
Последният шепот на паднали листи.
Топличко търсим в Света на лиричното.
Златна премяна диплят чинарите.
Червено е слънцето. Закри го баира.
Думи среднощни прескачат дуварите.
Китка ти носят. Насън те намират.
Кой в този ден Небето разплака?!
Мен трябваше Господ с гръм да дари...
Толко' Надежда... Толкова Чакане...
А ей там, във Храма, свещица гори...