Празен стон, празна стая.
Шепот. Но спри! Кой си ти?
Дали си ти, дето сърцето ми рани,
или този, дето разби детските ми мечти?
Не, не крещи.
Аз съм тук, тялото ми е за теб,
но сърцето ми е само лед.
Душата ми крещи: „Кой си ти?”
И ти ли идваш нощем в моите сънища,
и ти ли си този, дето ми рисува безкрайни пътища?
И ти ли отнемаш живеца в мен?
И ти ли ме взимаш, макар и само за ден? ...