Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта,
летежа ù властен да скършва в деня,
на кълнове млади да отнема мига
със устни да вкусват жадни деня?
Кой смее да спира лъча светлина
живот да дарява пред всяка врата,
да гали, да пали пъстроцветна дъга
и ириси сини да буди за обич така? ...