Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта,
летежа ù властен да скършва в деня,
на кълнове млади да отнема мига
със устни да вкусват жадни деня?
Кой смее да спира лъча светлина
живот да дарява пред всяка врата,
да гали, да пали пъстроцветна дъга
и ириси сини да буди за обич така?
Полудял ли е този да спира зова
на птичата песен, на копнежа в света,
на свободния полет, на искрата в деня,
на желанието лудо за живот по света?
© Сеси All rights reserved.