Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан,
заселваш се из низините.
И в думите неоправдан,
и в огорчение улисан.
Сред мокрите треви нощта
е лед студена, но красива.
Не се завръща радостта,
но любовта не си отива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up