Кой знае...

Feb 4, 2014, 12:36 AM

Poetry

555 2 5

Тя идва и си тръгва с многоточия...
В зениците ù стихове се пишат.
Отпива бавно виното. Нарочно.
Докато Той на пресекулки диша.
Той знае, че ще бъде пощаден,
ако не я поглежда във очите.
И пулсът му, до лудост учестен,
ще укроти... Но в този миг Тя пита:
"Танцува ли ти се?" И като гръм
въпросът ù в ума му прокънтява.
"Аз... закъснявам... време е за сън..."
Сам в думите си даже се съмнява!...
Тя го поглежда сладко, с изпитание,
отпива бавно още глътка вино:
"Страхуваш се от мен, нали?". Мълчание.
Проклета да е! Гледа тъй невинно!
А Той гори, гори... от луда страст!...
И точно в този миг - Тя си отива!
Не, нямам нищо общо с Нея аз!
Но кой ли знае, може и да имам?...

Павлина Соколова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2014-02-04T21:47:30+02:00

хубаво!
vega666 (Младен Мисана)

2014-02-04T19:27:42+02:00

Съмнението ни гложди до края и импровизацията решава всичко. Стига да си с правилния /човек/!

Поздравление - успешен стих! : Мисана
Регина (Радост Даскалова)

2014-02-04T14:41:15+02:00

чудесно!
sidi13 (Силвия Димова)

2014-02-04T10:01:55+02:00

Мда, кой знае...Ще има продължениеПоздрави!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-02-04T07:58:28+02:00

"Проклета да е! Гледа тъй невинно!
А Той гори, гори... от луда страст!..."
Желание, но и воля да устоиш! Силно и хубаво!

Кой знае...

Свързани произведения

Comments

Random works