Apr 15, 2017, 8:30 AM  

Кой знае.. 

  Poetry » Love
959 0 2

Пролетта дойде непредвидено,
за да напълни
главите на илюзиите

ми с безсмислици.
Море от подплашени чувства
заля хоризонта ми.
И ми даде усещане
за безвремие и безпределност
Мога да плувам надълбоко,
но не смея да стъпвам по брега,
за да не се нарежа
на натрошените миди.
Само дисциплинираният метроном
служи за уред
за пилотно дишане
на усещането ми за измеримост.
И е мост от една необятност към друга,
която слива всичко,
за което страдат
осакатените ми фантазии.
Няма да чакам да видя
следи от теб, този път
ще премина,
обещавам ти!

© Тагрид Ал-Отти All rights reserved.

Моля за критика (не се въздържайте да сте искрени), защото това е първи опит в тази насока :)

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??