Който чупи - купи!
Ах, дали нещата от живота са така?
Щом всеки гледа как да те настъпи
и няма кой да подаде една ръка...
Щом всеки знае как да нарани
или в лицето ти да вика,
дорде еднички сили не изгуби
и болка до предел не предизвика.
Интересна ли си за онези,
които считат от елита,
само тази, що се глези
и нарича себе си Лолита?
А дали си ти човек за тях,
или само пепел, счукана на прах?
Дали ще си забележим във обществото,
ако показваш колко лесно си раним,
ако показваш само онова - доброто,
а за истината хитро си оставаш мним?
Не е ли така във наш'та цивилизация?
Какво сме истинските "Ние"?
Една побъркана, загубена нация,
без  минимални шансове за подобрение!