Затяга ме за гърлото невидимо въже,
а корабът спокойно се дави в плитчините.
Глупак си, капитане! Осинови мъжете,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност.
И утрото без изгрев изглежда непотребно.
След всяка есен идва обидно дълга зима,
а лятото е късо. И лесно се погребва.
Пресъхналите думи горчат като наздравица.
Усмивката от обич и зъбите разкрива.
Брадясах като Каин. И пак убивах брат си.
Но който търси вятър, сам буря си намира... ...