Над снежно одеяло
главица подало
наднича свенливо
кокиче красиво.
Към Слънчо поглежда
и пак се оглежда
за свойто другарче,
добро минзухарче.
Защо се забави -
дали не забрави,
че пролет е вече
дошла от далече...
със щъркели бели,
от юг долетели,
и с топлия вятър,
погалил полята.
© Валка All rights reserved.