Кокиче
Проклех те, Любов, задето страдах.
Пропъдих те, Любов, задето в пламъци горях.
Пренесе ме на гръб до Рая,
а после да отида в Ада пожелах.
Окъпа ме с мечти…
опи ме с нежност…
Сега в устата ми горчи!
В очите - безнадеждност!
Поднесе ми света в тепсия.
Какво да избера така и не разбрах…
Сега живея със просия
на чувства оцелели след душевен крах.
Отиде си, Любов, след моя душевен терор.
Отрони се от мен като лист наесен,
обречен да стане на тор…
Погребах те, Любов!
Но ти не се отказа…
Напук на всичко ми прости!
Падна` листо,
но се превърна в кокиче…
И след ледената пустош се показа
в очите…
на едно пораснало момиче!
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Усетих в себе си спонтанна съпричастност. Финалът е забележителен апотеоз на една оптимистична метаморфоза, но ме прободе силно в сърцето и:
"Поднесе ми света в тепсия.
Какво да избера така и не разбрах…
Сега живея със ПРОСИЯ
на чувства оцелели след душевен крах."
Аплаузи, Ангелина!