Ще се престоря на кокиче закъсняло,
ще се усмихна щом разтопи се снегът,
ще се изправя към небето просветляло
и ще зачакам птиците от юг.
Душата ми все още заледена
ще се открехне с първия разпален лъч
и ще забрави тъмното в земята време,
и ще поеме глътка свеж обагрен дъх.
Ще разцъфти меланхоличен, нежен нарцис,
ще се полюшне леко с утринния хлад,
в росата сам на себе си зарадван
ще се огледа – приказен и млад. ...