Земята родила кокиченца,
предвестници на пролетта,
снежнобели момиченца,
надежда да дарят на света.
Привечер притварят камбанки,
сутрин разтварят крилца,
оглеждат се плахо, трептят:
- Само ние ли сме на голата земя?
Къде ли са другите цветя...?
Идват при тях дечица:
- Не бойте се, кокиченца,
не сте саминки на света, ...