Кокичета

Навън е студено, зима, сняг заваля,

земята и градината отново побеля.

Дворът не е  само бял,има и зеленина,

това са кокичета,те дар са ни от Бога.

Те предвестници са на пролетта,

първи те се появяват под снега.

Белият цвят им е подарък от Бога,

красота която да откъсна не мога.

Вървя и гледам пред мен стара жена,

на тротоара застанала с кокичета в ръка.

Свежи цветя набрани рано сутринта,

предлага ги жената за да купи храна.

А хората забързани само си минават,

старата жена някак бързо отминават.

Кокичета, красиви са в нейната ръка,

напукана ръка от работа,добра жена.

Купувам букетче от чистите бели цветя,

а тя се усмихва ,една щастлива жена.

-Не,не искам ресто,задръж го,просто така!

-Купи си нещо вкусно ,усмихни си вечерта!

А хората поглеждат ни и си заминават,

учудени са,замислени може би сега.

Какво пък толкова ,само някакви цветя,

а те напомнят ни за старата човешка доброта.