Те сълзите са на бялата зима,
пробили са вече твърдата земя.
Красиви нежни цветя, гледка любима,
на снопчета зелени украсяват снега.
Те са първите предвестници на пролетта,
първата зеленина в бяло, една красота.
Един красив, снежен килим зелено бял,
покрил земята, през ноща снега е навалял.
Кокичетата, те са прекрасни живи цветя,
гледай ги но не ги докосвай човече.
Погледай ги, радвай се на тяхната красота,
защото ще мине време и няма да ги има вече.
И хората сме като тях, раждаме се "цветя",
а живота ни променя, истината е това!
Всеки води своята жизнена трудна борба
и накрая увяхваме, продължават нашите деца!
© Валентин Миленов All rights reserved.