Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели
с ухание приветливо и нежно,
и снегове студени не успели
да ме сломят си тръгват неизбежно.
С ухание приветливо и нежно
отново пролетта ще приютява,
и спомен ще е дивото метежно
щом любовта ми с вяра продължава. ...