Когато в казармата влизах,
бе истински утринен студ.
София беше прекрасна
и беше прекрасен денят.
Облякох войнишките дрехи,
на портала отидох така.
А Тати стоеше до входа,
навел свойта бяла глава.
Панталоните строги, войнишки,
повдигах често с ръце.
Шивачът бе шил не по мярка
или свито бе мойто сърце?
И Тати колана свали,
постави го в мойте ръце.
Носи го! Недей да го губиш!
На дядо ти бе! Пази го добре!
До днес нося този колан.
Той е спомен, дар, благослов!
Той ме пази дори без да зная
с мълчаливата мъжка любов!
© Хари Спасов All rights reserved.