Ураган бушува в моята душа,
също като онзи отвън,
и поваля из корени любовта,
както се повалят дърветата с гръм.
Тебе ли обичам още
или вече негова съм аз,
тебе ли сънувам плахо нощем
или с него се владеем в дива страст...
Защо ли колебанието стене
и кой сега сърцето ми обича -
ТИ, оставил любовта несподелена,
или онзи в който аз сега се вричам?

Как мога тъй да се съмнявам
дали в сърцето не сте двама,
и как мога тъй да продължавам,
когато зная, че не съм права.
Аз единия ще избера,
но кой ще бъде той не зная.
На единият ще трябва да се доверя
и да сложа на мъчението края.
Не е редно него да целувам,
а да бъде твя образ във очите,
или неговия глас да чувам,
докато с теб си търсиме следите!!!