пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Jan 6, 2021, 11:48 AM

Колебание 

  Poetry » Phylosophy
377 0 0
Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи -
решетки стените крепят.
Един дъх или шепот докосване,
ми е нужен да ги разруша.
Като лавина ще тръгнат,
като луда река под снега.
Защо съм отвътре топла,
а по кожата ми слана?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Random works
: ??:??