Ще заколим прасето на село
и ще сгреем ракия в джезве.
В наследеното коледно дело,
аз и днеска се чувствам добре.
Европейци крещят ми да спирам,
нечовешко било е това.
Но човешки все пак не разбирам,
че прасето нали е храна?
В магазините пълно с месища.
От къде са се взели те там?
Тези прости въпроса са нищо,
пред насадки за грях и за срам.
Рождество като Коледа помня,
че се коли тогава свиня.
Обичаи са нашата броня
в нелогичния иск на света.
Нека пазим завета си, нека.
Нека съди ни целият свят.
По житейската обща пътека,
нека още свине се изядат.
© Валентин Йорданов All rights reserved.