Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата,
ще запалим не елха, а бяла свещ.
С пламъчето топло, светлината
ще обгърне всички ни, във твоя чест.
Ще долитнеш в празничната вечер,
като ангел бял от райските земи,
да докоснеш със духа си нежно
тъжните сърца, препълнени с сълзи.
Ще разчупим питката обредна,
първото парче за теб ще отредим,
да нахраним паметта ти вечна,
със любов, с която ти ни подари.
От виното горчиво ще отлеем,
във дар на твоята добра душа.
Рождество е, а пък в мен более.
Как, сине мой, без теб да продължа?
© Таня Мезева All rights reserved.