Защото бяла си и си сребриста,
и в моите очи се отразяваш
със блясъка в зениците ми чисти,
неистово душата покоряваш.
А може би защото чувам песен,
макар оркестър да не свири в близост.
Така животът струва ми се лесен –
свещена благодат отгоре слиза!
И топлиш ме, а толкоз е студено
навън, но аз съм сгушен в твойте ласки.
Попиват в мен искрите ти засмени –
обгръщаш ме с изкусните си страсти. ...