Вървя. И няма закъде да бързам.
В градинката ще си допия водката.
Алеите на зиг-заг ще завържа
и ще постегна, за кураж, походката.
Свободен съм. На птица съм дъха.
И ако ща - на пейката ще седна.
А ако искам да се разхладя
в снега, под кестените, ще полегна.
Ще ме завие тъмното небе
на зимата, в нощта, на връх на Коледа
и мене, ако много ми се ще,
ще видя Господ... И обърна погледа.