Коледна песен
Вчера дядо Тошо взе сатъра.
Ех, че рипна Гошето из двора -
самолет ли реактивен запатърка!? -
екна цяло село из простора.
Литнаха в небето всички врани
и свирепо се разлая Шаро,
Пена занаднича зад оградата,
разрева се внучето на Мара.
А пък дядо Тошо се препъна,
залетял из двора след прасето,
но отхвръкна от ръката му сатъра
и изперка Гошо у тумбето.
Цвикна Гошко - чу го махалата
и се спуснаха съседите с ножове,
минаха на юруш през вратата
и горкото Гошенце строполиха.
Ритна дваж и триж, па позаглъхна...
И тогава Митето кат` ревна -
бабиният Марин внук се пъхнал -
леле, та го чуха чак у Тревна.
Ангелина - булка най-чевръста -
Гошето със Мичето оправят.
Отлетяха мръвка подир мръвка,
пиенето... - да се не задавят.
Още село надойде на помощ -
лееха се вино и пържоли;
умно се надигна кмета Кольо,
че им дръпна цяла реч за Коледа.
И хора, и песни се завихриха -
е, не чувате ли - още са нестихнали...
23.12.2008 г. - 08.34 ч.
гр. София
© Надежда Маринова All rights reserved.