Коледна приказка за (уви!) пораснали...

                                 На всички стари приятели

Да почнем искам с коледни звънчета

(защото няма приказка без тях)-

разбира се, ще дойдат и джуджетата

помъкнали работния тезгях,

че знае се с подаръци ще трябва

да се напълни старата шейна,

а после аз със дядовата брадва

в гората ще отида за елха...

А лумнат ли искри бенгалски огън

за дядо Коледа да спорим пак

едва ли има смисъл, че не много

все още вярват в Старият добряк...

А колкото до спора, нека спорим,

живее той в Лапландия сега,

но пречи ли ми аз да се престоря

на Стареца със бялата брада!..

...И всичките пораснали момчета,

момичетата с белите коси,

неколедно да викна на вендета

със Времето, което ни брои

все в ред обратен...Броят намалява,

със всеки отброен назад клони

и тъжно намалява се, смалява

тайфата от младежките ни дни...

Но Малката кибритопродавачка

със посинели от студа ръце,

предлага за елхата не играчка,

а своето премръзнало сърце...

Подаръци за всички съм приготвил

(нали ще бъда Старият добряк!)

и скъсали ръждясалите котви

предишните Мечти ще гоним пак...

...Тъй Приказката все ще продължава

докато нейде стават Чудеса...

... А под елхата тук ще я разправя

последният, отсам на Вечността!...

д-р Коста Качев