Време дошло е да правим мезето,
време дошло е да гътнем прасето.
Зрители много на туй заколение,
всички да видят това представление.
Колячите скачат до уши засмени,
обграждат прасето с ножове големи,
но ето че нещо отново не става,
че тъй лесно живот се не дава.
Мезето подскача, тича, квичи,
до болка проглуши човешки уши.
Стопанинът важно с лице отговорно
решително прави прасето покорно.
С крак стъпква той тази зурла,
която, „Виж цялото село събра”.
Тогава обаче отвори се паст
и стисна със сила омразната власт,
зъби се впиха, кръв потече
и рев човешки с квичене се смеси.

В случая изводът прост е такъв:
На всеки тука живота е скъп.
От болка такава кой не реве,
па било то човек или прасе?