Dec 20, 2017, 10:39 PM

Коледно чудо 

  Poetry » Phylosophy
2516 3 27
С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите – неприкривани и чисти.
Стояхме до скърбящия прозорец,
не срещнал отражението твое.
Задъха се от спомена, че скоро
сънувала нечакан дъжд, порои,
които те повлекли беззащитна
към дъното на пропаст непозната. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

The work is a contestant:

Раждане на Добротата »

9 place

Random works
: ??:??