Отново Коледата наближава
и спомени далечни ми навява –
спомени за детството, в което
за играчки копнееше сърцето.
Бяха хубави години,
пълни със мечти красиви,
бяха всичките роднини,
заедно и тъй щастливи!
Но хубавото време мина,
разделихме се със тебе, мамо –
няма я душата ти мила,
няма я до моето рамо!
И днес единственото, дето
за подарък желае ми сърцето,
е да те видя отново мамо...
и тихо да те прегърна само...
© Васил Иванов All rights reserved.