Не си мисли, че сам съм, мамо.
Аз имам четири стени,
приятелите от екрана
и във сърцето си ми ти.
Разглеждам снимки на трапези,
на подредени домове...
На рамото ми паяк слезе.
На вест е и е на добре.
А колко смешни са стените,
когато слушат моя глас.
Прегръщат ме и не разпитват
желая ли прегръдка аз. ...