Все по-малко остават надеждите.
Как безмилостно времето бяга.
По-дълбоки черти между веждите
всяка Нова година ни слага.
Окъсява животът ни скоростно,
като дрешка на раснещо чедо.
Без илюзии влачим умората
и следите от битки поредни.
Всяка Коледа като упойка е.
Притъпява за кратко несгодите.
Малко живваме. Ставаме бойки,
за да срещнем едно новогодие. ...