Apr 7, 2008, 1:00 PM

Колело на съдбата 

  Poetry » Phylosophy
837 0 4
Така устроен е животът
и непрестанно се мени,
а колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

И ето, днес съм на върха,
уверен, горд, със сили свежи,
светът е в моите крака
и следвам своите копнежи.

Но в следващ миг стремглаво падам
и озовавам се в прахта,
загубил всякаква опора,
и търсещ вярната следа.

Изправям се, глава повдигам,
готов за нови висоти,
знам, колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

© dimitroff All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??