Aug 25, 2011, 9:35 AM

Колелото на съдбата 

  Poetry » Other
945 0 31
Колелото на съдбата
.............................................
Дойдох при себе си за първи път,
когато сменяше се светлината.
Бе ред да падне мрак. Сънят
пилееше звезди сред тъмнината.
По кожата на видимата участ
покорството се гърчеше неволно.
Боеше се. От всичко безусловно.
По времето на странстващия час
тъкачката на дните в тях потъна.
Останах. Някъде. Над тях, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??