Колибката
Вървях в гората, рукна дъжд.
Укри ме там колибка малка.
Благослових добрия мъж
направил я от кал и камък...
Оставил я за сушина
на хора и на горски твари
и знам: с душевна добрина
е зидал кривите дувари...
А кой е бил, това не знам...
Навярно в работа улисан
той името си горе, там
над входа, после не изписал...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.