Колко...

Dec 18, 2011, 9:47 PM

Poetry

666 0 7

на Пламен Ставрев

Колко листи мълчат побелели!

Колко струни без пръсти ръждясват!

Колко песни пред припев са спрели,

а звездите със утрото срастват!

И когато пътеката свърши,

нищотата все пак продължава.

Спомен можеш с камшик да завържеш,

но без жито не меси се хляба.

Колко зъби, сълзи са захапали,

а езика трепери, мълчейки!

Тя, душата прилича на вятъра,

вместо знаме - развява жалейки.

Колко птици си губят перата

в злободневния порив нагоре!

Как дрънчат на душата стъклата

щом изсъхне поредният корен!

И от нищото пада завеса,

и студее подгрятата сцена.

Тишината трепти като песен

на шуртящо прорязана вена...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2011-12-20T15:17:54+02:00

...прилича на вятъра...
cvqt (Цеца Тодорова)

2011-12-19T13:47:48+02:00

Прекрасен стих!

Тъжно и... силно потресло ни...
Животът свършва, краят е дошъл...
Неочакван, жесток и съсипващ...
Ала той... животът продължава
своя неспирен бяг с нас или без нас.

Мир на праха му!

"Бургас осъмна тъжен и самотен.
Един поет китарата си взе,
наметна си палтото и ...си тръгна.
Забрави даже чашата с кафе."

16.12.2011г. Галина Димитрова
fervor (fervor)

2011-12-19T13:20:26+02:00

Силен и прекрасен стих!
Магинка (Магдалена Рашева)

2011-12-19T12:08:17+02:00

Поклон!
А стихът е изключително силен и завладяващ!
Ilis (Алина Стоянова)

2011-12-19T11:12:17+02:00

...!!!
tanyavd (Татяна Борисова)

2011-12-19T00:51:43+02:00

Впечатляваща образност.
Mariq_Vergova (Мария Вергова)

2011-12-18T22:18:17+02:00

Той е там някъде в мъглата, под хълма с лудата трева... Мир на праха му!