May 8, 2020, 1:35 PM

Колко дълъг е пътят нататък 

  Poetry » Phylosophy
811 1 4

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър,
и оставя по лицето ми гореща следа.
Колко пъти се мъчих сълзите да скрия,
преди да заминеш си обещахме това,
Луната вижда всичко и ме кара да трия,
а аз пълня бутилка след бутилка с тъга.....

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Вълните ти, милват брега ми с тъжна мисъл,
напоени дълбоко с твойта топлина
и даже морския бриз от болка е утихнал,
погален от падаща звезда,
а корабът ти пътува несвикнал,
да изпраща назад новина...

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Светле! Можеш да прескочиш на моята страница, ако искаш.
    Хубав и ведър слънчев ден!
  • Валка, около мене има много сродни души, чувствам се богата, защото богат не е този който има пари - а този, който нищо не му липсва.
    Ван Смит, дори да вали навънка - щом нося слънцето в сърцето си - всичко ми е слънчево
  • Тъга прозира от стиха ти, Светле. Ти си силна и вярвам че преодолееш това чувство! И слънце ще изгрее и на твоя дом!
  • Труден въпрос, Светле, особено след като няма кой да отговори.
Random works
: ??:??