Боже, колко е хубаво е тук!
Тишината е цяла поема.
Плахо галещ е морският звук
на вълните, играещи с времето.
Този въздух е пълен с любов,
като вдишаш, политаш високо.
Уж е въздух, а всъщност е зов
за живот, недокоснат от болка.
Всяко цвете, изпълнено с цвят
щедро своите багри разпръсква
и прилича на Рай този град,
в който Господ се вмъква на пръсти. ...