Колко малко
Колко малко ми трябва, за да бъда река.
Да залея брега с неочаквана нежност.
На вълни да прииждам. Да шумя. Да шептя.
Да оставям след себе си дъх на безбрежност.
Колко малко ми трябва, за да бъда небе.
Да обгръщам света в свойте призрачни длани.
Да съм всичко и винаги. Кой ще ме спре?
Всички вие под мен наедно сте събрани.
Колко малко ми трябва, за да бъда любов.
Да докосвам сърца, закъснели за влака.
Да им нося утеха, че в света ни суров, ...