Nov 29, 2012, 11:24 AM

Колко малко... 

  Poetry » Love
572 0 4

КОЛКО МАЛКО...

 

Колко малко аз искам от тебе,

но колко много това ми тежи!

Мен да обичаш, за мен да мислиш

до късно вечер, от ранни зори.

 

Тъжен си ти - сърцето се свива,

весел си - искам да литна със теб.

Колко ми трябва да съм щастлива?!

Само миг да си приветлив със мен.

 

Цялата моя скътана нежност,

всичките мои любовни слова,

за теб ги пазя, на теб наричам,

но моята душа как да спася?

 

 

 

 

 

 

 

 

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ена, остави Антоан, не виждаш ли, че е пиян....по рождение? Разбира се, че е хубаво стихотворението!Всички са се юрнали да възхваляват богохулството и еретичното и не почитат нищо свято и почтено! Затова сме и на този хал!
  • Не разбрах защо толкова трябва да се прехласвам от стихче, написано като за лексикон - всяка ученичка пише такива.
    Бъдете малко по-пестеливи с възхвалите, стана страшно вече с тия коментари.
  • Антоан, не си прав!
    На този стих нищо допълнително не му трябва.
    На какви "турлю гювечи" тук се прехласват да възхваляват... къде от желания за връщане на коментар, къде от страх, да не изглеждат глупаво...

    На мен ми въздейства точно с това, както и ти си забелязал, че написаното е излязло направо от сърцето... това откровение...
    Стихът е истинен, жив, има си своите предимства и затова го препоръчах... въздейства с една мекота...
  • Отново въздействащ, топъл стих!!!
    Заслужава си човек да спре тук и да прочете!
    Няма никакви префърцунени екстравагантности - всичко е толкова истинско и от душа... и е красиво... и е докосваща поезия...
    Недоумявам как може да се коментират невъобразими глупости, а такива нежни стихове, писани от душата на тази поетеса, остават в сянката на "великите" битки и спорове, понякога безсмислени...
    Нямам думи...
Random works
: ??:??