Грешките си от миналото не повтарям,
всяка врата след себе си затварям,
така в душата ми не става течение,
това понякога е единственото решение.
Не съм променен, не съм по-различен,
все същия съм, същия романтичен.
Сега вървя на тази улица по паважа
и мисля си, колко ми е трудно пак да се откажа,
да загърбя всичко, всички дни и часове,
да се изправя сам срещу тези ветрове.
Не търся съдба, нито път, а само пътека,
която да ме отведе до тебе полека...
Но животът не чака, а тече и тече,
и аз не знам, тук ли си или надалече?
Има ли те или си красива измислица,
тук ли си или отлиташ, като птица!
И тази вечер не спя, но те сънувам
и в мойте мисли пак твоето лице рисувам.
Обичам те усмихната - каквато си,
когато си със пуснати или вързани коси.
Сляп съм и не виждам накъде вървя,
само знам, че съм тук на улицата, на паважа,
о, колко ми е трудно пак да се откажа...