Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън,
нека ме раздира в нощ злокобна.
Нека чувам злостния му звън
от камбана, плачещо-сиротна.
Нека ме обгърне тая злост,
силно да вилнее във ума ми.
Кой жадува за неканен гост,
дето ще отвори тежки рани? ...