Как просъхналите струи ме подгонват... и ме стигат... да се скрия ли в снега? Колко мога да остана, без да роня... от кристалните усмивки на леда... Как да търся... да не спирам... да проплаквам... като уличната котка от зида... Все ме няма... като сянка... посред вятър... как ще искаш да ме пуснеш... до меда? Как откачат все камбаните... без празник... как среднощно все не моля... а крещя... Колко мога?... Колко, Боже... да съм празна... като улей... в теб пресъхнала... стрела?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Развълнува ме!Много ми хареса стиха ти!поздрав!