Колко нощи аз се скитах безбродна, отритната, бездомна. Kолко зарани осъмвах с очи разплакани. Огромни езера от леден прах. Колко дни без теб се лутах от страст на страст - безплодни. От колко любови осиротях - по пътища прашни, неизбродни. Ала душата ми не оскотя. Колко мъка изживях - не питай! Ала душата ми не отлетя. Колко радост и скръб безмерна смесих в хап горчив - мълчи, сърце, не викай! Колко още бури ще вилнеят и ще брулят клета ми душа. Колко пъти молих се на Бога за мир, спокойствие и тишина. Колко пъти проклинах се, да мога без теб да дишам, да живея, да умра. Кoлко пъти на любов се вричах - ала любови дребни, низки. Падах, лутах се, залитах и до тебе все не бях близко. Колко пъти молиx се, Оная, с косата - от тука да ме отнесе. Тя може много, но от Съдбата уви, не щя да ме отърве. Колко пъти... явно, малко. Още дълъг път ще лъкатуша. Ако не открия те - жалко! Ала искрата в мен не ще потуша.
Добре дошла, Нели! Стихът ти е откъснат от сърцето! Започваш много хубаво, мисля, че края иска малко да се преработи, но и така е добре. Пиши! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.