Колко пъти съм би нараняван,
обиждан и мамен и мачкан,
но и това не сломи ме,
да вървя напред крачка,по крачка.
Колко пъти съм плакал,
от болка и радост,злоба човешка
и пак по моему съм успявал,
да простя всяка грешка.
Колко пъти и колко ли още,
туй само Господ го знае,
ще понасям и пак ще преглъщам,
сърцето ми щом нехае!