Колко пъти в мислите ми неспокойни
твоя образ чертаех без план,
колко пъти плаках и се молех
моя нежност да си и моя плам.
Колко пъти в нощите безкрайни
чаках да чуя твоя глас,
колко пъти в радости и неволи
сама радвах се и страдах аз.
Колко пъти завръщах се вкъщи,
уморена от поредния тежък ден,
колко пъти чаках да ме прегърнеш,
да ме целунеш, да чакаш само мен. ...