Колкото и да се опитвам да забравя...
Все не се получава...
Все си тук и там....
Мислите си, човек не може да е сам!
Бориш се, бягаш...
Падаш, ставаш, изтупваш се и продължаваш!
След време поглеждаш пак назад и виждаш...
Виждаш смелостта... Тогава поогледаш се и казваш си,
че няма смисъл да се боиш от сенки и тъми....
Всичко туй химера е една,
голяма, тъжна, празна самота...
Но недей, не мисли сега... ...