Отшумя на самотната гара
онзи такт в коловозен триптих.
От перона със бялата пара
се стопи и ликът ти красив.
Аз стоя между релсите тихи –
след вагона ни сливат се те.
Ти остана в купето със стиха
(в полумрака едва се чете).
Продължаваш към своята гара,
но аз знам, ти пътуваш със мен,
с един спомен и с крехката вяра
в нова среща в летящия трен.