Коловози

               на Е...

Когато влязат колелата

в дълбоки, властни коловози

и логиката на Съдбата

неуправляемо те вози-

се движиш като влак по релси

и невъзможно е да кривнеш:

посока някаква поел си,

а е възможно да не стигнеш,

че във посоката обратна

насрещен Влак стрелки размества

към някаква невероятна,

абсурдна Дяволска фиеста...

... Така се движат и Звездите

по коловозите небесни,

а дръзнат ли в страни да минат-

изгарят в цветове чудесни.

Дори човешкото ни Време

се движи в коловози трайни-

и с него имаме проблеми,

и сантиментални тайни....

....И ти сега: любима, скъпа

(и както пожелаеш още!)

къде ли влачиш се по пътя

във час и утринен и нощен?...

Какви ли страстни коловози,

какви ли сили центробежни

разпъват дните ти, но ясно е,

че сблъсъкът е неизбежен!..

И като влакове насрещни

надсмели се над Правилата

внезапно, взривно ще се срещнем

от страст пропуснали стрелката...

....Дали ще бъде Катастрофа,

или пък Тържество изящно-

от тая среща Философия

с едно предчувствие прекрасно

да си направим, за да може

когато остареем, Мила

(...и срещите не ни тревожат,

а и страстта лежи унила!...)

то, Любовта да не заместим

със многобройните ѝ пози

из пътищата неизвестни

във плен на нови коловози...

д-р Коста Качев